Хилядолетия назад Перперикон е представлявал огромен скален масив
без растителност по него.Това привлякло там хората, обожествили
грандиозните канари. Не случайно точно Източните Родопи са люлка
на мегалитната култура, която в никакъв случай не трябва да се
свързва единствено с живелите много по-късно траки.
В началото хората не са имали възможност да обработват
скалите и са залагали на природната им величественост. По-късно те
започнали да дялат и оформят цели помещения.
Усъвършенстваните сечива са позволили да се отнемат все по-големи
повърхности от каменните масиви. Но това означава и унищожение на
следите от по-древните култури. Точно такъв проблем е възникнал на
Перперикон. Късните изсичания в значителна степен са изличили
останките от ранните цивилизации. Трябваше да се попадне на
незасегнати зони от скалния масив.
Според данните от последните археологически проучвания най-ранните
следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на 6 -
началото на 5 хил.пр.Хр. Тогава хората не са могли да обработват
скалите с примитивните си оръдия на труда. По тази причина
фрагментите от неолитна керамика се откриват върху повърхността на
канарите, отложени в естествени пукнатини. Знае се, че хората от
новокаменната епоха са били предимно земеделци. В случая с
Перперикон не става дума за селище, а за обожествена скала.
Следващият установен исторически период е каменно-медната епоха,
енеолита, и по-точно нейния финал в края на 5 - началото на 4
хил.пр.Хр. От това време вече със сигурност може да се определят
грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика. Тя е
сходна с откриваната в други енеолитни селища, например, с
прочутата Карановска могила.
Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха.
Вече определено може да се твърди, че в нейната късна фаза, 18-12
в.пр.Хр., Перперикон преживява първия си голям разцвет. А това не
е какво да е време, а епохата на крито-микенската цивилизация, на
Троя и Микена.
Особено важно е, че обилната керамика от този период се откри в
културни пластове, разположени върху обширни обработени
повърхности от скалата. По-късните изсичания определено са
унищожили значителна част от тях, но археолозите са уверени, че в
края на бронзовата епоха Перперикон вече е представлявал голям
скален култов комплекс.
Изключително интересна е откритата през 2002 г. къснобронзова
керамика, представена с многобройни фрагменти и няколко цели съда.
Някои от тях са малки чаши, а други са с високи и извити дръжки,
присъщи на времето си. Има разлика и в качеството на глината.
Заедно с грубовата и пълна с примеси от дребен чакъл керамика се
намират луксозни съдове с излъскана до блясък черна повърхност.
Уникална е импортната керамика от крайбрежието на Мраморно море от
18 в.пр.Хр., свидетелстваща за първи търговски взаимоотношения.
Върху външната повърхност на почти напълно запазен съд с врязване
и запълване с бяла боя е изпълнена цяла композиция. В нея участват
шест човешки фигури, разположени около централното изображение на
слънцето. Те са оформени като цветя, крайниците им са показани
като листа, а главите представляват слънца. Вероятно са загатнати
и полови белези на мъже и жени.
Това са древни божества, чиито имена никога няма да
научим.Оформянето на религията става особено интензивно в
ранножелязната епоха, 11-6 в.пр.Хр., който също е добре
засвидетелстван с керамика на Перперикон. За разлика от
синхронната гръцка митология, ние не знаем почти нищо за
тракийската религиозно-философска система, орфизма. А създаването
на персонажи като Дионис и Орфей датира именно в тези далечни
времена. |