Територията на област Монтана представлява 3,2% от общата територия на Република България и е с площ от 3618 кв. км. Община Монтана e разположена на площ от 676,11 кв.км., което e 18,68% от територията на област Монтана. Тя граничи със следните общини: на север - Брусарци, Медковец, Якимово и Бойчиновци, на юг - Чипровци, Георги Дамяново, Берковица и Вършец, на изток - Криводол, област Враца, и на запад - Ружинци, област Видин. Територията и се пресича от основните пътни артерии в страната - Е 79 ( Видин - София - Кулата ) и ж.п. линия София - Бойчиновци. Това е най-голямата община в областта както по площ, така и по население. Центърът на Община Монтана е град Монтана, който е разположен на река Огоста.
Славяните създават селище наречено Кутловица върху останките на тракийския Монтана. Вероятно името Кутловица идва от славянската дума "кутел"(място, което се използва за жертвоприношения в светилищата). Името на реката минаваща близо до селището било също променено от Аугустус (свещен) на Огоста и то се пази и до днес.
След освобождението село Кутловица става център на областта. В началото на ХХ век населението било около 49 000. Причината не била само естествения прираст, защото много заселници дошли от планинските райони. Първият кмет на Кутловица бил Коно Стоянов. Развитието на държавните услуги било приоритет в неговата политика. Юлиус Ирачек, чех, създал първият архитектурен план на града. Земеделието и животновъдството били развивани в селището. След 2 Декември 1891 година на селището бил даден градски статут и неговото име било променено на Фердинанд на името на българския цар Фердинанд. През периода 1946-1990 селището е било наричано Михайловград. То е наследило древното име МОНТАНА след подписването от първия президент на страната, който бил избран демократично, г-н Жельо Желев през Януари, 1992 година.