Град Мелник е разположен в южните поли на Пирин, по двата бряга на потока Рожен и при вливането му в Мелнишка река. Някои от къщите му по Мелнишка река са на 200 м надм. в., а по Роженския поток са на 300 м. Мелник е един от най-красивите наши градове. Неговият чар се дължи на прочутите земни пирамиди с техните фантастично нарязани сипеи. Славата на Мелник се носи и от неговия архитектурен ансамбъл. Къщите му са на два-три етажа и говорят за богатото му минало. Първите заселници са били траките, следвани от римляните и византийците. От VI в. в него се заселват славяните, които му дават името Мелник във връзка с пясъчните мелове, от пирамидите. Град със същото име има и в Чехия. От 864 г. Мелник е в пределите на българската държава. Бил е силна и непристъпна крепост срещу Византия. Към 1209 г. е бил столица на деспот Слав, като в 1217 г. е построен Роженският манастир. От 1299 г. е център на епископия. Бил богато и културно средище. Имал връзки с Венеция и Дубровник /Рагуза/. През епохата на Възраждането Мелник изживява благоденствие, което е свързано с лозарството и винарството. Прочутото мелнишко вино се изнасяло с кервани до Банско по известния "винарски път" през Пирин, а така също и до далечните Виена, Венеция, Генуа и др. Градът произвеждал и изнасял още тютюн, коприна, а и памук, прекупуван от Сереско. Мелничани участвали в Кресненско-Разложкото въстание, а след това градът е убежище на Яне Сандански. Мелник е освободен през 1912 г. Тогава градът е имал 12 хил. жители, но много от гърците и турците се изселват и в 1921 г. са само 721, в 1934 г. - 512. И днес Мелник продължава да бъде най-малкият град в България с население 286 души през 1992 г. След Освобождението градът остава изолиран от главния път София-Солун и е засенчван от бързо растящия град Свети Врач. Дава много изселници за Свети Врач, Петрич, Дупница, София. От някогашния цветущ търговски и винарски център са запазени редица исторически и архитектурни паметници, не само прекрасни къщи, но и църкви, манастири и параклиси, 70 винарски изби и др. В тях и стопанският туризъм е днешната слава на Мелник. Признат е за архитектурен резерват от 1964 г., а от 1968 г. за град с исторически паметници на културата. Реставрирани са Кордопуловата къща /1754 г./, Борларската /наричана още Византийската къща, Пашовата /сега сторически музей/. Църквата "Св. Никола Чудотворец" е строена в 1756 г. Запазени са части от крепостните стени на града. Няколко от възрожденските къщи са превърнати в малки хотели, предадени на творчески съюзи -на писатели, художници и други. Има хотел на "Балкантурист", туристическа спалня. Издигнат е паметник на Яне Сандански.