| |
|
Свищов |
Град Свищов се намира в Област Велико Търново и
е разположен на най-южната точка на река Дунав, с най-вдаденото навътре в
територията на страната дунавско пристанище. Градът е трети по големина в
областта след Велико Търново и Горна Оряховица и е административен център на
Община Свищов. Отстои на 237 км от София, 85 км от
Велико Търново, 80 км от Плевен, 90 км от Русе.
Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р.
Дунав) тук през 48 година сл. Хр. се настанява Осми Августов легион,
преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният
легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време
е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на
император Веспасиан от 26 октомври 69 г.
След превземането на Белград (Singidunum) през 471 г. и след походите си до
Македония и Гърция, Теодорик Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен
град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през
483 г. сл. Хр.
Градът е бил опожарен от Русите през 1810 г., но след 1820 г. започва да се
възражда, а и въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунава
(1835 г.) възстановява просперитета на града.
На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и
преминават Дунав по време на Руско-турската освободителна война. Оттук
започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият
освободен български град.
Днешното име на Свищов е свързано с названието Sistova, утвърдено в
Австро-турския мирен договор от 5 август 1791 г., заменило турското
наименование Zigit. Познат е като Ziştovi пo
времето на oсманкото владичество, a румънското название е било: Şiştova.
Твърди се също, че името на града идва от старобългарското Свящний/Свещний,
тъй като в миналото е било поставено приспособление, наподобяващо фар
(свещ), което е ориентирало плаващите по реката кораби и гемии ... |
|
|
