Град Девин се намира в Западните Родопи, в Девинската планина. През града минава Девинската река, която малко по-надолу по течението си се влива в река Въча. Девин е заобиколен от вековно борови и смърчови гори, пътуването през които е било сравнително трудно до преди прокарването на пътя през средата на 20 век.
Историята на Девин започва много отдавна. Тази част на планината е била обитавана от тракийското племе Дии и в различни периоди е попадало под властта на различни държави и империи. От Одриското царство, през Древна Македония, Римската империя, Византия, Първата българска държава, Латинската империя, Втора българска държава, феодалните владения на Алексий Слав и Момчил Войвода, Османската империя, Тъмръшката република, Гюмюрджинска република та до днешна България. Всички те са допринесли малко или много за културното наследство на Девин.
При нашествието на османлиите през 14 век, „Кавурското кале“ на пет километра западно от Девин бива превзето от Ибрахим паша през 1372 година.[1] Под властта на Османската империя Девин (тогава Дьовлен) попада в Рупчоска нахия, Ахъчелебийски окръг, Филипополски санджак в Одринския вилает. По-късно Девин става център на „Дьовленската каза“, в която влизат 26 села с общо население 26 810 души към 1912 година.[2]
През 1859–1860 година местното население се навдига на бунт срещу високите данъци и пропъжда османската администрация.[4]
Населението е съставено от различни български етнически групи и общности, мюсюлманска общност от помаци, изповядващи сунитски ислям и християнска общност, изповядващи източно православие. Съществува голяма религиозна търпимост между изповядващите различни религии. В града има църква — „Свети Иван Рилски“, основана през 1936 година, както и джамия.