|
24 май - Ден на Българската просвета, култура и славянската
писменост |
Денят
на българската просвета и култура и на славянската писменост e
официален български национален празник, честван на 24 май. На този
ден, българите честват българска култура и създаването на
славянската азбука (глаголицата) от Св.св. Кирил и Методий, известни
още и като Солунските братя.
За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил
и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира
празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската
писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий
започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом.
Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият
църковен празник на двамата светии.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите
равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират
от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век.
Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св.
Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруски
Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на
Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на
хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез
Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки
от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил
и Методий!` След това празникът се чества във всички православни
славянски страни.
Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската
църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в
училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това
тържество, изразяващо духовните въжделения на българите за църковна
независимост, просвещение и национално въздигане. Празникът на Св.
Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в
българските земи, но и зад граница – сред възрожденската ни
имиграция в Румъния и Русия, сред Българските студенти в чужбина,
сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от
всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е
свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за
национално самоопределение и бързо икономически и културно
възмогване.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн,
познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`.
Химнът е озаглавен `Химнъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14
куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест.
Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и
Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската
писменост, българската просвета и култура.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя
Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България – в Русия той се
чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател
Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има
паметник на Св. Св. Кирил и Методий. |
|
|
|
|