| |
22 март
-
ОфициалЕН
празник на Велико Търново
|
 Официалният
празник на Велико Търново е 22-Март. Всяка година на 22 март (9 март
ст. ст.) Великотърновци празнуват победата на цар Иван Асен ІІ над
Епирския деспот Теодор Комнин през 1230 г. и денят на Св.
Четиридесет мъченици. В тоя ден по една хубава традиция се възобнови
и честването денят на благодетелите на града. Поели функцията на
държава във векове в които тя е само фикс идея, натрупали състояния
чрез труд, спестовност и честност, тези синове на поробена България
не забравят своя дълг към култура и просвета. И какво по естествено
от това да насочат своите сили към възкресяване старото средище на
България - Търново, извършвайки редица дарения в името на
 културния
му и духовен подем.
Първите сведения за честването на 22 март като празник на Велико
Търново се срещат още през 1879 г. Тогава се провежда празник
на търновското гражданство в храма “Св. Четиридесет мъченици”,
състоял се на 9 март (ст.ст.). На отслужената литургия присъстват
императорският комисар княз Дондуков-Корсаков, войската, висши
чиновници и духовници, народни представители от провеждащото
се по това време в града Учредително събрание, много граждани. За
първи
 път
след петвековното робство не само търновци, но и
цялото народно представителство, засвидетелстват почит към миналото.
Оттогава до 1944 г. денят на Светите четиридесет мъченици
ежегодно се празнува като ден на Търново и празник на Търновския
гарнизон.
След 9 септември 1944 г. празникът не се чества. За възстановяването
му определена заслуга имат будните жители на квартал
“Асенов”, които през 1970 г. го празнуват в църквата “Св.
Четиридесет мъченици” под наслов “Мой любим квартал”. През 1984 г.
 тяхната
идея е подкрепена от великотърновската общественост, която и до днес
на 22 март отбелязва с няколкодневна програма
празника на славния си град.
Но денят на Св. Четиридесет мъченици би трябвало да се чества и като
Ден на Българския дух. Този ден освен празник на Велико
Търново е редно да стане празник на всички българи, а реставрирания
храм носещ същото име да бъде олицетворение на
обединителния идеал на нацията.
Защото някога, в красотата на тази църква е била въплатена цялата
култура на племето ни.
Защото тя е завета на Асеневци и близо осем века е опора на
българския дух и надежда за светло бъдеще.
Защото тук почиват костите на българските царе.
Нека направим този празник и “Ден на Българския дух”.
|
|
|
|
|
