| |
|
ДОБРИЧ |
Община град Добрич се намира в Добричка област, състояща се от осем общини:
Добрич-град, Добричка, Балчик, Шабла, Каварна, Тервел, Генерал Тошево и
Крушари. Общината е разположена в Дунавската хълмиста равнина върху
Добруджанското плато - на 45 км от аерогара Варна и на 35 км от пристанище
Балчик.
Град Добрич е вторият по големина икономически център в Североизточна
България. Територията на общината обхваща град Добрич и кв. “Рилци” и е с
обща площ 1705 хектара.
На територията на град Добрич са открити археологически останки от времето
на античността (ІV-ІІІ в. пр. Хр. - ІІ-ІV в. сл. Хр.) и ранното
средновековие (VІІ-ХІ в. сл. Хр.).
Старобългарски некропол с гробове по езическия обред и с характерен инвентар
от гърнета и кана има в центъра на града (между драматичния театър “Йордан
Йовков” и концертна зала “Добрич”). Опустошителните нашествия на печенеги от
първата третина на ХІ век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в
селищата замира през целия период на Второто българско царство.
През ХVІ век на това кръстопътно място (оттук минават пътища от Дунав за
Черно море и от Източна Европа за вътрешността на Балканския полуостров)
отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец
Хаджиоглу Пазарджик, чието име градът носи до 1882 г.
През ХVІІ-ХІХ в. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски
център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството,
бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със
селскостопанските си продукти - жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна,
сирене, кашкавал. До днешния модерен централен площад на Добрич е оформен
етнографски комплекс с работилнички, които съхраняват старите възрожденски
занаятчийски традиции.
До началото на ХІХ в. населението на града достига 12 000 жители, предимно
турци. Първите български заселници са пришълци от източните части на
България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.). След Кримската
война тук се заселва голяма група българи от Котленско.
През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките
на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се
културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело,
въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук - “Свети
Георги”, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито
българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се
градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция,
започва да работи построената през 1866 г. градска болница. |
|
|
