| |
|
22 септември
-
Обявяване на
независимостта на България |
 Независимостта
на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври
нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в
старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е
признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението
до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.
"Манифест към българския народ
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски
народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово
Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий
1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха
България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели
тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта
на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните
завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде
от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз
Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството
на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и
икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва
България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е
желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според
както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да
мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се
спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното
разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между
България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на
Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга,
ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и
да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и
народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам
съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо
Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми
акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия
просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год.,
двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър
Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и
Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на
Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М.
Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на
Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев]
Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и
Земледелието: [А. Ляпчев]"
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като
васално на Османската империя, което затормозява стопанското
развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните
отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да
се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили
на Османската империя, който налага преференциален внос на
европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското
вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на
Източна Румелия с Княжество България усилията на българския
политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава
вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор
за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и
Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват
преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството
на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на
22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново
със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а
княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се
възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария
анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България
отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за
мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от
София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война,
усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската
независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки
финансови проблеми. Подписани са:
* Руско-турски протокол (1909),
* Българо-турски протокол (1909) и
* Руско-български протокол (1909).
Според тях:
* Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от
войната от 1877–1878 г.,
* Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
* България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн.
франка.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на
България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта
на България се издига международният авторитет на страната и тя се
превръща в равноправна на другите европейски държави.
България става царство и пълноправен участник в международните
отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени
са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска
власт български земи в Тракия и Македония (които и до днес не са
освободени). |
|
|
|
|
