| |
6 септември - Ден на Съединението
на
Княжество България и Източна Румелия |
 Съединението
на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и
Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския
таен централен революционен комитет. Съединението се извършва след
бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен
преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър
I.
От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на
Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на
обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации.
Най-масовото мероприятие е честването на годишнината от смъртта на
Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от
всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
В полза на Съединението е привлечена опозиционната Либерална партия.
В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като
капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много
офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор
Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта, но той, макар да
одобрява идеята за обединението, е скептичен към липсата на
реалистични планове на комитета.
Планира се Съединението да се проведе в началото на септември,
когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за
провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на
БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ
военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата
си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението
министър-председател Петко Каравелов.
Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15
септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още
на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде
обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на
заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори
начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в
различни градове на областта, откъдето трябва да поведат
бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под
командването на майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват
Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На
следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда
консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако
получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският
представител категорично отказва.
На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре
(сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6
септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват
контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора
Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги
Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна
България, и е обявена обща мобилизация.
След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията
не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2
ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война.
След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите
побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г.
възстановява довоенната граница със Сърбия. Съединението получава
международно признание.
След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на
последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя
постигат споразумение, според което Княжество България и Източна
Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия.
Единственото разграничение между двете части на страната, запазено
до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че
българският княз е формално назначаван от султана за
генерал-губернатор на Източна Румелия. |
|
|
|
|
