Златоград е най-южният град в България, отстои на 60 км. югоизточно от Смолян и на 5 км. южно от границата с Гърция. Златоград е административен център на Златоградска община.
Климатът и релефът в тази област се различават от климата в Западните Родопи. Лятото е горещо, с температури достигащи до 35-40°C, а зимата е мека, понякога дори безснежна. В последните 50 години в общината се развива рудодобивът на оловно-цинкова руда. В Златоград работят множество шивашки цехове и една голяма текстилна фабрика. В землището на града се отглеждат тютюн, плодове и зеленчуци. Както повечето родопски градове, така и Златоград е разположен по поречието на река. Реката течаща през града с нейния по-малък приток (“Малка река”) се казва Върбица (“Голема река”). Недалеч от Златоград, в землището на село Ерма Река,
извират лечебни термални минерални води.
На площада пред общината, между красиви цветни лехи, се издига паметникът на Дельо хайдутин. В града има два музея – в старото училище и единствената музейна сбирка на съобщенията в България. Златоград е малко градче с много къщи подредени около малките му улички. Жителите му са усмихнати, скромни и сговорчиви. Пословична е тяхната доброта и услужливост. Говори се, че златоградчанки са най-красивите жени сред българките. Старото име на Златоград е Беловидово – в града има запазени около 60 стари възрожденски къщи отличаващи се с облите бели комини, красиви бели зидове и стени, от които градът е взел и името – Беловидово. Историята на града е 500 годишна. По време на Възраждането са се развивали занаятите – сарачество, тъкачество, медникарство, ковачество и търговия. Особено силни са били връзките с Ксанти и другите селища от Северна Гърция. В Златоград е построена най-ранната църква в Родопите през 1834г., според преданието това е станало за 40дни. В града е запазен етнографски комплекс, който е най-интересната и най-красивата част на Златоград за гостите му.