Хлябът е тестено изделие, съдържащо най-малко две съставки – брашно и вода, приготвено посредством изпичане. Брашното, което се използва бива пшеничено, ечемичено, овесено, царевично или ръжено. Хлябът може да се приготвя в различни форми и с различен състав, пълнеж и добавки. Може да е от „бял“ до „черен“, обикновен подов, т.е. тестото се поставя директно върху пода на пещта или формован - изпечен в метална форма. Може да съдържа добавки като сушени домати, зеленчуци, плодове, маслини, зърна от слънчоглед, тиква, пшеница, сусам, лен и други, както и масло, мляко, яйца и т.н. Хлябът се произвежда предимно от втасало с хлебна мая (дрожди) или квас тесто с добавена сол.
Обикновено рецепта е:
На 1 kg брашно – около 600 g вода, 1 ч.л. сол, мая и следва приготвяне на тесто, което втасва при температура 35 – 38 °C в продължение на 35 – 45 минути, след което се пече при температура от 190 до 245 °C в зависимост от вида на хляба.
Специализираните места, където се продава хляб, се наричат хлебарници, а където се прави хлябът – хлебопекарни.
Пресният ръчно изработен и неформован (опечен във формоващ съд) хляб често е предпочитан, защото се отличава с аромат, вкус и вид.
Запазването на свежестта на хляба е важно, защото той загубва качествата си, когато изсъхне. Ако се съхранява в топло, влажно и непроветриво място, той мухлясва и става непригоден за консумация.
Меката вътрешна част на хляба се нарича среда, а външната твърда част – кора, която бива горна и долна (двете са с различен вкус).