Парите не винаги са съществували във вида, в който ги познаваме днес. В началото всеки е сам си набавял това, от което има нужда. Такова стопанство се нарича затворено. То преминава в натурално с размяна, където започнала размяна на една стока с друга. Хората в затвореното стопанство, както и тези в натуралното стопанство с размяна, не са ползвали пари.
Но идва момент в който се появява нещо, което замества стойността на стоките - стоковите пари. Определени стоки се превръщат в разменно средство, различни от оригиналните. Използвали са кубчета сол, ечемик, мидени черупки, ценни кожи, сушена риба, памучен плат... Размяната на този етап се нарича стоково-парична.
Но стоковите пари били нетрайни, което наложило появата на пари направени от траен материал, благородни метали - монети от сребро и злато. Размяната става вече парична. Разменяш пари - получаваш насреща стоки, стойността на които се равнява на стойността на монетите. Понеже не всяка страна имала достатъчно сребро или злато, се наложило да изсичат монетите от по-евтини метали.