Добринище е известно както с минералните води, така и като изходен пункт за изкачване на Пирин.
След построяването на лифта до х. Безбог, селото става вторият по важност ски център в Пирин. Добринище предлага добри
възможности и за опитни, и за начинаещи скиори, като общата дължина на пистите е 7 км.
Селото е известно с минералните си извори и като изходен пункт за някои от най-красивите части на Пирин - района на Попово езеро,
Кременските езера и Самодивски връх

В ниската част на планината има пешеходни маршрути доближаващи се до разходката в парка, които са идеални за предпочелите да "разпускат".

В подножието на Пирин планина в югоизточната част на Разложката котловина, се намира с. Добринище. Разположено на 810м. надморска височина, с прекрасен изглед към най-красивия дял на Пирин, селото има находище на минерална вода, прочута със своите лечебни свойства от незапомнени времена. Добринище е изходен пункт за х. “Гоце Делчев” и х. “Безбок”, където има чудесни условия за планински туризъм и ски- спорт, алпийски дисциплини. Двуседалков лифт осъществява връзката между двете хижи. Там се намира и най.дългата ски писта у нас (5 км.). Това уникално съчетание на алпийска природа, лечебни минерални води и атмосфера на типично българско селце, благоприятства развитието на туризма и отдиха. От 1963 г.със заповед на МНЗ с. Добринище е обявено за курорт от местно значение, подходящ за балнеопрофилактика и балнеолечение, за климатолечение, пешеходен туризъм, алпинизъм и ски- спорт. В Добринище минералните води се използват за хигиенна баня, обществена пералня и плувен басейн с олимпийски размери. - През селото минава асфалтирано шосе от Благоевград (67км.) за Гоце Делчев (55км.) Добринище е крайна гара на теснолинейната жп. линия от гара Септември. Според местните жители името на селото произлиза от “добрите неща”, с който Бог го е дарил, а именно – топли минерални извори, кръстопът, горите и водите на Пирин планина. Селището води началото си още от каменната ера. Открити са богати находища на тракийска и римска керамика, монети от времето на римския император Нерон (1 в. от новата ера). Интерес представлява басейнът с минерална вода известен с името “римското банче”, намиращ се по течението на Добринищката река, където са всичките минерални извори. Много легенди и песни разказват за миналото на това Пиринско гнездо на българщината. През VII - XIV в. Добринище е било селище- крепост. Не един път опитите на Византийските императори да минат по р. Места за вътрешността на България са се разбивали именно тук. След падането на България под турско робство селището изгубва своето значение, но българския дух в него продължава да живее. През 1846 г. родолюбивите му жители изграждат свое училище, организират четнически дружини, участват активно в национално-освободителните борби на българския народ. Григор Костов Мацин и Христо Лазаров Начев стават Ботеви четници. В боевете при Шипка и Стара Загора се сражават Никола Вешков и Георги Лазаров Темелков – знаменосец на 4-та българска опълченска дружина. През 1896 г. В Добринище се създава революционен комитет на ВМРО под ръководството на Гоце Делчев. Добринище е и родното място на първия партизанин в България Иван Козарев.