Матей Преображенски - Миткалото: Духът на свободата
Раждане и детски години
Матей Преображенски, роден като Моно Петров Сеизмонов през октомври 1828 г. в село Ново село, Търновско, израства в тежки времена под османско владичество. Осиротял на девет години, той губи двамата си братя и сестра в ранна възраст. Още като дете проявява любознателност и дух на скитник. На девет години става чирак, а по-късно учи терзийство в Дряновския манастир, където се запознава с духовния живот и първите искри на българското пробуждане.
Монашески години
През 1846 г. Моно постъпва като послушник в Дряновския манастир, а през 1848 г. приема монашество в Преображенския манастир, откъдето идва и името му – Матей Преображенски. През 1851 г. посещава манастирите на Света гора, а по-късно пътува до Йерусалим, Цариград, Русия и Влашко. Тези пътувания го превръщат в енциклопедист, запознат с народна медицина, механика и просветни идеи. Като пътуващ книжар разпространява „История славянобългарска“ и други трудове, разпалващи националното съзнание.
В Първата българска легия
През 1862 г. Матей оставя расото и се присъединява към Първата българска легия в Белград, организирана от Георги Раковски. Там се запознава с Васил Левски, с когото изгражда дълбоко приятелство. Като адютант на Раковски, той изучава военни науки и дори изобретява пушка с 12 дървени цеви, която, макар и повредена след първия изстрел, плаши османците. Участва в битки за освобождението на Белград, но е ранен в крака, лекувайки се сам с билки. След разпускането на легията предвожда чета в България през 1863–1864 г.
С Васил Левски из България
От 1869 г. Матей е неотлъчен спътник на Васил Левски, придружавайки го в обиколките му из Търновско, Пловдив, Стара Загора и други градове. Благодарение на връзките си с местните хора, той помага за създаването на революционни комитети на Вътрешната революционна организация. Пренася тайна поща, оръжие и пропагандни материали, често дегизиран като монах. През 1872 г. предава писма от Любен Каравелов на Левски, но подкрепя мнението му, че въстанието е преждевременно. След залавянето на Левски през 1873 г. Матей разследва предателството в Ловеч.
Комитетски хан в Ново село
В родното си Ново село Матей построява Комитетски хан, който служи като убежище и база за революционерите. Ханът е център за съзаклятници, където се съхраняват оръжие и припаси. Матей организира и продоволствени запаси за бъдещото въстание, включително хамбари с 3800 крини жито и други храни, използвани по-късно в Априлското въстание. Този хан остава символ на неговата отдаденост към освободителното дело.
Признание
Матей Преображенски умира на 1 март 1875 г. от ухобол в Комитетския хан в Ново село, на 47-годишна възраст, без да види свободна България. Погребан е в двора на църквата „Св. Никола“. През 1925 г., за 50-годишнината от смъртта му, е издигната костница, а през 1928 г., за 100-годишнината от рождението му, новоселци построяват параклисен мавзолей, проектиран от Леон Филипов. През 1980-те години шофьорите започват да надуват клаксони край паметника му в знак на почит. Многобройни организации в Ново село носят неговото име, а той остава символ на всеотдайност и патриотизъм.