Романтизмът в литературата често показва силни чувства, самота, мечти и връзка с природата. В романа „Евгений Онегин“ на Пушкин тези черти се срещат ясно.
📜 Стих от глава III
„Отдавна нейните копнежи,
съгрени в мъки, в порив скъп,
жадуваха това със скръб;
отдавна с тайните стремежи
със смут вълнуваха гръдта,
и чакаше все скръбна тя.“
Този стих показва мечтателната и чувствителна душа на Татяна – романтичен герой.
В глава III, Татяна се влюбва в Онегин, но любовта ѝ идва от мечтите и книгите. Тя е мечтателна и емоционална – типичен герой от романтизма.
📜 Стих от глава VIII
„Аз искам поминутно днес
на вас да бъда по следите,
усмивки, поглед ваш и жест
да виждам в своята възхита
и да ви чувам и, разбрал
за всичкото ви съвършенство,
да гасна в мъки и печал
и виждам аз в това блаженство!“
Онегин страда и осъзнава загубата на любовта – силна романтична емоция.
В глава VIII Онегин осъзнава, че е изгубил любовта. Той е самотен и тъжен. Това също е част от романтизма – вътрешна драма и самота.
Така Пушкин ни показва чувства, мечти и болка – все романтични теми. Те ни помагат да разберем героите и себе си.