След 45 години комунистическо управление, България навлиза в период на дълбоки политически, икономически и социални промени. Преходът към демокрация започва в края на 1989 г., под влияние на глобалните процеси в Източна Европа и разпадането на съветския блок.
Падането на Тодор Живков бележи началото на прехода. На специален пленум, с подкрепата на Съветския съюз, Живков е свален от власт и заменен от Петър Младенов.
По време на протест пред парламента изказване на Петър Младенов предизвиква обществен гняв и води до оставката му.
БКП се преименува в Българска социалистическа партия, правейки опит за дистанция от тоталитарното си минало.
Провеждат се първите свободни избори за Велико народно събрание с цел приемане на нова конституция.
Опозиционният лидер Желю Желев става държавен глава — символ на демократичните промени.
Приета е новата конституция, която въвежда парламентарна демокрация и защитава правата на гражданите.
СДС печели изборите за Обикновено народно събрание, утвърждавайки демократичния курс.
С провеждането на първите свободни президентски избори, Желю Желев е избран от народа.
България става член на Съвета на Европа – стъпка към евроинтеграцията.
България става член на НАТО – важен акт за националната сигурност и международното признание.
С приемането в Европейския съюз България постига една от основните цели на прехода.