 Негованка
е река в Северна България, десен приток на река Росица. Дълга е 46,3
км., водосборният ѝ басейн е с площ 172,7 кв.км.
Произходът на името Негованка има две известни тълкувания. Първото е, че
идва от латински език и означава "къса река с близък извор". Според
втората версия названието на реката се свързва с пълководец от времето
на хан Омуртаг - заратракана Онегавон. По-правдоподобна е първата
версия. В България има села с имената Негован, Негованци и Неговановци и
всички те са разположени край малки реки.
Негованка има ясно изразено горно, средно и долно течение. Има два
по-значителни притока - Сушица, ляв, идващ от село Добромирка, вливаш се
на юг от село Емен; и река Пещера (Мусинска река) - десен приток, вливащ
се в Негованка на североизток от село Мусина. Негованка води началото си
от извор, каптиран в чешма, който се намира на 3,5км. северозападно от
връх Китка. Най-близкото село до извора е Идилево. Друго близко село е
Буря (Малкочево), на изток от извора. Между Буря и Ново село и
местността Кална Курия има 9 рибарника и язовира, които задържат водата
на реката. Важно значение за нея има карстовият извор на северозапад от
Ново село. Понякога през особено сухи години реката пресъхва за 15-40
дни. През зимата се случва да замръзне за 20-30 дни през
януари-февруари. Негованка се отличава от останалите реки в региона със
сравнително големи колебания в температурата на водата - от 0,0 °С до
23,2 °С. Най-висока е температурата на водата в края на юни. Водата на
реката е бистра, но след пролетните дъждове помътнява.
Река Негованка образува живописен вкопан в склаите антецедентен пролом.
Той започва южно от Ново село, на 5км. от село Емен. прекъсва се от едно
долинно разширение, което го разделя на две условни части - Горен и
Долен боаз. Проломът се нарича още Еменски каньон. Той продължава на
север до село Емен и завършва южно от село Михалци.
Източник: Уикипедия |
