Китното подбалканско село Церово се простира в полите на Средна гора, недалеко от гр.Септември и Пазарджик и само на 70 км от София с малко отклонение (5 км) от Автомагистрала “Тракия”.
През XVII и XVIII век, селището е било разположено на 4-5 километра в юго-източна посока от днешното Церово. Днешното село Церово, се намира в подножието на най-източните гънки на Ихтиманска Средна гора. На север граничи с река Тополница, на запад с "Любнишкото дере" и вр. Бенковски. На юг граничи със землището на с. Славовица и автомагистрала "Тракия". На изток граничи с микроязовир "Слатина", и оттичащия се канал на друг микроязовир "Стубела".
Според изследванията през 30-те години на ХХ век, въздухът на Церово е бил вторият по чистота в цяла България(след Котел).
През селището минава река Яворица, извираща в близост до "Траянови порти". На около 4 километра в северна посока се намира и коритото на река Тополница. На 14 километра в северозападна посока от центъра на селото, е разположен Язовир Тополница.
Населението на село Церово, участва най-активно в подготовката и провеждането на Априлското въстание. Далеч преди в някои от съседните села да се създадат тайни революционни комитети, Церово отдавна е имало такъв. Една от причините за това ранно "узряване" е удобното за такава скрита дейност месторазположение на селото, както и свободолюбивия дух на местните жители.
Като познати със своята трудолюбивост и безстрашие в целия Пазарджишки регион, церовци взимат участие в " Юнското въстание" и в т.нар. "Септемврийско въстание" от 1923 год. Застават на страната на земеделците и на техния виден комшия-Ал. Стамболийски.
През зимата на 1943 година, намиращия се в Церовските гори партизански отряд е открит и разгромен. На мястото на събитието в днешно време все още стой паметник, издигнат в памет на жертвите.
Населението на Церово е източно православно(в преобладаващия си брой). Има и петдесетници и евангелисти (още от 1884-5 год.)
Най-колоритния общоселски празник, безспорно е "Дервишов ден". В селото продължава да се чествуват и други (предимно църковни) празници (Бабинден, Великден и пр.) В края на пролетта се чества и денят на скотовъда (овчаря, вероятно стар обичай свързан със вече позабравения основен поминък на населението.

В Церово е родена известната оперна певица Елена Николай, (родена в това село с името Стоянка Николова), дълги години солистка на Ла Скала в Милано, Италия.