| |
|
Българево |
Село Българево се намира в североизточна България близо до нос Калиакра,
община Каварна. Селото е с население от близо 1500 души, уютно, красиво и
приятно място за почивка. Намира се в близост до КК „Русалка“, местността
Дълбока с известната мидена ферма, както и местността Болата — малко красиво
заливче в близост до нос Калиакра. В последните години село Българево разви
своята инфраструктура, увеличи предложенията си за престой в много частни
квартири, предлагащи много добри условия
Според преданията, селото е основано от 7 семейства. Фамилиите им все още са
запазени. Селището е сменяло мястото си. Било е по пътя към Калиакра, но е
възникнала епидемия и се е преместило на сегашното си местонахождение. Имало
е следните имена: Сюютлюк (букв. „върбалак“) заради върбите, които са
растяли около голямата чешма на центъра, Гяур сюючук („българско село“) —
така са го наричали турците. Местното население е изцяло гагаузи (християни,
които говорят турски). Някои обичаи все още са запазени. Например все още
ходят групи коледари, облечени с ямурлуци, с украсени калпаци и криваци.
Местното население изповядва християнската религия. Възрастните жени са
много набожни и спазват стриктно каноните. Известно е още като селото с две
църкви.
Известна културна забележителност до село Българево е резерват „Нос
Калиакра“.
Нос Калиакра е завършекът на дълъг и тесен полуостров на българското северно
черноморско крайбрежие. Намира се на 12 км източно от Каварна и на 60
километра североиточно от Варна. Брегът е стръмен с отвесни скали, който се
спускат 70 метра надолу до морето.
Останките от крепостните стени са от столицата на Карвунското княжество на
княз Добротица - последната българска земя, попаднала под власта на
Османската империя. Съхранени са част от водопровода, баните и резиденцията
на княза.
Името на местноста е променяно няколко пъти, като първото известно ни име е
било Тиризис, а после гръцкото Титизис преминава в славянското Тетрасида,
Акре и Калиакра. Означава красив нос, заради черния цвят на скалите. Според
легендата кръвта на защитниците на крепоста се пропила в скалите и затова те
са с такъв цвят.
Калиакра е природен резерват с уникална дива природа, могат да се наблюдават
делфини, корморани, живеят тюлени, скорци и скални косове обитават
местността.
Калиакра е сред Стоте национални туристически обекта.
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, който завързват косите
си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на
османските поробители. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен
Портата на 40-те девици в тяхна памет.
Другата легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал
от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да
избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил
заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година,
символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е
имало и дервишски манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на
турския светец Саръ Султук.
Трета легенда е свързана с Лизимах - един от пълководците на Александър
Велики, който заграбва царското съкровище и забягва към нос Калиакра. Загива
в голяма буря и целият флот потъва до Калиакра. В този район потъват и
корабите на Русия и Турция по време на Руско-турската война. |
|
|
