| |
|
Самоков
|
Самоков е се намира на 55 км. от град София и на 8 км. от курорта
Боровец в самоковската котловина, административен център на Община Самоков.
Самоковската котловина е разположена между няколко планини — Рила, Плана,
Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора — на 950 метра над морското равнище.
В сърцевината ѝ текат водите на р.Искър и нейните притоци. В средата на
котловината се издигат няколко възвишения. Едно от тях — възвишението Ридо —
днешните жители на града са превърнали в крайградски парк, който продължава
към връх Дъбова глава (1127 м) — един от предпланинските склонове на Рила.
Този гол сега връх някога е бил покрит с трудно проходима дъбова гора,
откъдето е наследил и името си. Наблизо е връх Борич, висок 1100 м, а от
другата страна на града е Продановския рид. Характерно за Самоков е не много
горещото лято и меката и продължителна зима. Високата планина спира бурните
ветрове и снегонавявания. След града по течението на Искър е разположен
язовир Искър.
Две от най-красивите рилски езера кътат хладните си води в този край:
Йончево езеро и Страшно езеро. Близо до тях има още четири, най-посещаваното
от които е Свинското. В района на малка Мальовица се намират двете Камилски
езера, а източно от връх Мальовица — Еленските.
Някога тук е имало римско селище, а сегашният град е възникнал по-късно - в
началото на XIV век като рударско селище. По това време българските
занаятчии влезли в пряка връзка със западноевропейските рудари саксонци,
наричани саси, и по техен образец били въведени саксонски пещи (видни),
ковашки работилници (мадани) с духала и големи чукове (самокови — откъдето
идва и името на града), движени с водна сила. Когато турците превзели града
(1372), Самоков бил икономическо и културно средище.
От 1557 г. до 1907 г. градът е център на Самоковската епархия. |
|
|
